из книга забавна Китодар Тодоров: има я в 4eti.me

Здравейте, интернет приятели! Аз съм Китодар Тодоров и съм

много

открит и позитивен и честен човек. Не обичам несправедливостта и се

боря

срещу нея, помагам на хора в нужда и имам още куп добродетели, но

прин-

ципно само в интернет. Иначе съм свит, страхлив и двуличен. Имам много

приятели, например Веско. С него се познаваме още от училище и

оттогава

не се бяхме виждали.

Наскоро го открих в интернет пространството, чатихме си много дълго

време и след това проверих всичко за него. Знам всичко за него! Знам в

кой

град живее, какъв му е асцендентът, знам любимите му книги, филми,

теле-

визионните предавания, знам къде пътува, какво яде, знам как

изглеждат

приятелите му, имам снимки на всичките му приятели. Знам къде и кога

са

родени, любимите им книги, любими филми, телевизионни предавания, къде

пътуват, какво ядат. Познавам го тотално.

Решихме да се видим на живо и цяла нощ си мълчахме. Единственото

ново, което разбрах за него, е, че пие бира, просто не го

беше постнал в

интернет пространството.

Едва дочаках да се прибера вкъщи и да му напиша колко е приятно да

видиш стар приятел. Изобщо, в интернет съм много открит и за хубавото,

и

за лошото. Скоро бях в един ресторант и хич не ми хареса. Нито храната

ми

хареса, нито обслужването. Едва, едва, с много вода изядох това, което

си

бях поръчал, за да не отиде зян. Прибрах се вкъщи и написах много

остра

статия в тяхната страничка. И сега си я четат най-вероятно и им е зле.

А

преди една седмина видях на улицата да бият едно момче. Е

така, без

причина. Както обикновено, просто за удоволствие. И страшно се ядосах!

Реших да му помогна на това момче и едва намерих отключен вход. Качих

се на третия етаж и от стълбищния прозорец заснех целия бой, докато го

окървавиха и го направиха на пихтия. С телефона си го заснех и с

таблета.

След това изчаках побойниците да си тръгнат и се прибрах вкъщи, и

постнах

такава статия срещу агресията – как не бива да ни е страх, как трябва

да не

допускаме агресията, особено в столицата, особено в центъра на

столицата,

особено пред строго охранявано министерство. И трябва да ви

кажа, че

абсолютно всички ме подкрепиха. Имах 100% лайк.

Преди 4-5 месеца срещу мен се запъти един бездомник и ми поиска пари,

а аз го подминах, облян в сълзи. Обаче след това някак си се събрах и

го

помолих да избута една улична кофа под една лампа, защото беше нощно

време, и да застане под кофата с кашон в ръка. Направих 14

изключителни

черно-бели снимки. Прибрах се вкъщи и написах много тъжен пост за това

колко е тъжно да сме безчовечни. Как трябва да си помагаме, колко е

велико

да нахраниш бездомник или да го приютиш. Към поста прибавих

4 от

снимките, защото другите не бяха хубави, а тези бяха великолепни.

София е

много красив град през зимата. Особено когато е -20 градуса

и всичко е

потънало в лед.

Семейството ми също е в интернет – някъде в пространството. Жена ми

също е там, още не съм я открил. Преди известно време видях едно

момиче,

което много ми хареса, и много исках да я заговоря, обаче се вцепених

и

нищо не можах да ѝ кажа. След това се прибрах вкъщи и четири денонощия

я търсих в интернет, за да ѝ споделя колко много я харесвам, но не я

открих.

На следващия ден я видях пак случайно на един ъгъл и аха да я

заговоря,

обаче се вцепених и сега се надявам най-накрая да я открия

някъде в

интернет, за да мога да ѝ споделя всичките си чувства, които имам към

нея,

и най-накрая да можем да се видим на живо.

Добре че е интернет, за да излязат наяве всичките ни

положителни

качества. Да не сме самотни, да можем да говорим открито за някои

неща, да

си правим снимки.

Утре, 3 часа.