Постинг
20.11.2021 21:39 -
Сглобка
Възлизам от студените си вени
в небето опустяло от надежди.
Простих се с верите изпепелени
и в огледалото на лудост се оглеждам.
Сега за никого не ми е жал.
Изтече пясъкът на времената.
Сглобих се от илюзиите цял.
Фалшива, истината божия помятам.
И дяволът единствен с мен дружи,
защото като мене е самотник.
Премята броеница с цяр лъжи
и вместо библия дарява ми съновник.
Достигам кратера зад края на света.
Подобно вятър сгъва ме наклона.
Живот със змийска кожа суета
оставям непотребен върху склона.
в небето опустяло от надежди.
Простих се с верите изпепелени
и в огледалото на лудост се оглеждам.
Сега за никого не ми е жал.
Изтече пясъкът на времената.
Сглобих се от илюзиите цял.
Фалшива, истината божия помятам.
И дяволът единствен с мен дружи,
защото като мене е самотник.
Премята броеница с цяр лъжи
и вместо библия дарява ми съновник.
Достигам кратера зад края на света.
Подобно вятър сгъва ме наклона.
Живот със змийска кожа суета
оставям непотребен върху склона.
Допускам от какво е предизвикан. Ти си като мен, често попадаш в мрачни философски размисли, които експлодират в мощна поезия! Но словото (особено поетичното) винаги омекотява мрака, и тъкмо това го прави да изглежда великолепно! Пък понякога и спасява пищешия го. Радвам се, че го прочетох! Спокойна вечер ти желая, Младене!
цитирайкрасиво и оригинално в песимизма си стихотворение.
Може би всеки има такива сглобки, дори да не ги осъзнава.
Ти обаче си намерил блестящия изказ.
цитирайМоже би всеки има такива сглобки, дори да не ги осъзнава.
Ти обаче си намерил блестящия изказ.
tikovpisane написа:
Силен стих, Приятелю, но твърде тъжен! Допускам от какво е предизвикан. Ти си като мен, често попадаш в мрачни философски размисли, които експлодират в мощна поезия! Но словото (особено поетичното) винаги омекотява мрака, и тъкмо това го прави да изглежда великолепно! Пък понякога и спасява пищешия го. Радвам се, че го прочетох! Спокойна вечер ти желая, Младене!
Горд съм, че в твое лице имам такъв истински приятел с голям талант в писането!
rosiela написа:
Младене, красиво и оригинално в песимизма си стихотворение.
Може би всеки има такива сглобки, дори да не ги осъзнава.
Ти обаче си намерил блестящия изказ.
Може би всеки има такива сглобки, дори да не ги осъзнава.
Ти обаче си намерил блестящия изказ.
Когато разбереш, че всичките ти мечти са били илюзия и животът ти е пълен с несбъднатости, греховни мисли те отвръщат от Бога и те съюзяват с дявола.
Това е съдбата на самотника, който вижда живота като суета и без жал се разделя с него.
Може би всички големи таланти в определени мигове от живота си са се чувствали самотници – неразбрани и недооценени. И тогава са създавали апотеози на Тъгата.
Пожелавам светлина в дните ти, Мисана!
цитирайТова е съдбата на самотника, който вижда живота като суета и без жал се разделя с него.
Може би всички големи таланти в определени мигове от живота си са се чувствали самотници – неразбрани и недооценени. И тогава са създавали апотеози на Тъгата.
Пожелавам светлина в дните ти, Мисана!
zemja написа:
Апотеоз на тъгата! Когато разбереш, че всичките ти мечти са били илюзия и животът ти е пълен с несбъднатости, греховни мисли те отвръщат от Бога и те съюзяват с дявола.
Това е съдбата на самотника, който вижда живота като суета и без жал се разделя с него.
Може би всички големи таланти в определени мигове от живота си са се чувствали самотници – неразбрани и недооценени. И тогава са създавали апотеози на Тъгата.
Пожелавам светлина в дните ти, Мисана!
Това е съдбата на самотника, който вижда живота като суета и без жал се разделя с него.
Може би всички големи таланти в определени мигове от живота си са се чувствали самотници – неразбрани и недооценени. И тогава са създавали апотеози на Тъгата.
Пожелавам светлина в дните ти, Мисана!
Безусловно интерпретационното пространство на този стих допуска тълкувание за съюз с дявола. Но в стиха е казано само за "дружене с дявола". Съюз е много повече от дружене.